НА СЕЛО

Тези содени питчици са приготвяни почти във всяка къща, от всяка баба или майка, и остават един от топлите и вкусни спомени от детството ни. Необходими продукти: кисело мляко - 1.ч. чаша ( 200-250 мл. ), сода бикарбонат - 1 ч.л., брашно - 2 ч.чаши, сирене - 1 ч.чаша , 1 ч.л захар, олио - за тавичката и 2 с.л за тестото, масло около 1 -2 ч.л само за аромат, кимион на зърна и сусам за поръсване Загасяме содата в киселото мляко в дълбока купа, като шупне добавяме сиренето, захарта, олиото и брашното. Бъркаме с лъжица до меко и лепкаво тесто. В тавичка върху намазнена хартия за печене с помоща на лъжица оформяме малки питки, като оставяме малко място между тях. В центъра на всяка правим дупчица и слагаме по малко масло. Поръсваме с кимион и сусам. Печем до зачервяване на 180 градуса. ( около 30-40 мин.)

Lonicera Japonica е бързорастящ, вечнозелен увивен храст, подходящ за жив плет, тъй като расте сравнително бързо, а и цъфти много ароматно с нежни бели / кремави цветове. Напълно зимоустойчиво растение. Предпочита влажни, плодородни почви, на слънце или полусянка. Засажда се на разстояние около 1 м. Цъфти през юни-август с бели до кремаво-жълти силно ароматни цветове. Растенията дойдоха доста големички и подготвихме за тях ето това място - до каменния зид.

Дойде и времето на есенното засаждане на рози. След опитите за вкореняване на някой от червените ни рози от резници, купихме и няколко готови за засаждане, докато чакам резниците да пуснат корени. Едната е катерлива синя / светло лилава, а другата червена - катерлива. Края на септември, началото на октомври е добро време за есенното засаждане. За успешното презимуване на розичките ще ги покрия с лека пръст, докато отмине зимата.

Тази рецепта е много лесна, бърза и простичка, но и също така доста вкусна и здравословна. През есента можем да се възползваме от изобилието от вкусове,които ни предлага градината, като праз лук, гъбки и късните последни чушки. Това ни е необходимо за тази рецепта: 300 гр, печурки ( или други ядливи гъби), 1/2 стрък праз лук, 1 червена чушка, Пресен копър, 2 с.л олио, сол на вкус и щипка черен пипер. Първо задушавам лукът и чушката в дълбок тиган, след това добавям и почистените, измити и нарязани гъби, солта и черния пипер. Поръсваме с пресен копър.

За съжаление, този така разпоространен из интернет метод на вкореняване на резници от рози в картоф...при мен не даде никакъв резултат. За сравнение сложих резници в саксии и под буркан, и под срязана пластмасова бутилка, както правят хората тук на село. Резниците под буркана и бутилката се прихванаха. Ако се чудите кой метод да изберете, заложете на старият изпитан с буркана.

Дойде ли есента, с мъглите и хладните вечери...на човек му се иска да сгрее душата си с нещо уханно и вкусно. За щастие сега е сезонът на вкусните ябълки, тикви, кестени... За тази рецепта са ни нужни ябълки сорт " златна превъзходна". Необходими продукти: 2 яйца 1 ч.ч. захар 1/2 ч.ч. олио 1 ч.ч прясно мляко 2 ч.ч. брашно 1 бакпулвер 1/2 ябълка на кубчета ванилия и канела Печем около 45 мин на 180 градуса до 'суха клечка'

За пръв път опитах да направя тази туршийка, която се оказа доста лесна и за моя изненада си остана точно толкова хрупкава, колкото очаквах. Важно е зеленчуците да са хубави, доколкото е възможно да не са от големите хипермаркети! И още нещо важно - да използвате българска морска сол, която на вид е малко по- тъмна и сивее, за разлика от другата, която е почти бяла. Това е съвет от жената, от която купих зеленчуците, за което съм и доста благодарна. Пазарувах от пазара в Нова Загора и мога да кажа, че там винаги зеленчуците са много хубави и пресни. Използвах : зеле, карфиол, зелени чушки, корнишони, моркови, целина - глава и зелени доматчета ( от нашата градинка ). Зелето нарязах на четвъртинки, целината обелих и също нарязах на четвъртинки, морковите обелих, а карфиола разделих на розички. Чушките, доматчетата и краставичките се надупчват. Зеленчуците ми бяха около 10кг, водата 20л, използвах бидонче от 30л. На литър вода се слага 40 гр. морска сол. Солта се разтваря във в...

В градината ни има някой доста красиви рози, които след усърдното почистване на двора много ми се искаше да разсадя на определени места. Имах фаворит- една тъмно червена, с много голям цвят и силно ароматна роза. Доколкото знам това са стари рози, някой са приблизително моя възраст, сортове изобщо не знам... И започнах да гледам из интернет - клипове много, статии много...спрях се на този метод с цел да видя дали изобщо ще стане нещо. Поне ако не стане, се надявам следващия начинаещ да не се прецака, като мен :)...А съвсем скоро ще ви разкажа дали се е оказало успешно, и ще публикувам остналите няколко метода, които използвах. Метода е следния: Вземат се резници от розата, която искате да размножите, махат се листата, или се оставят само най- горните. В един суров картоф се прави малка дупчица и стеблото на розата се поставя в картофа. Слага се в подходящ съд, засипва се със земя и се покрива с пластмасова бутилка, на която сме срязали дъното. Капачката се маха. Полива се с вода. И...

С рецептата за тази лютика се сдобих съвсем случайно,от една страхотна жена  - леля Славка, която като всички в този регион се оказа стращно сърдечна и гостоприемна. А заедно с рецептата получих подарък - и 5 кг. хубави, домашни, селски, червени чушки. Разбира се, както и сладкото от сини сливи, това е нещо, което правех за първи път - но се оказа толкова вкусно, че от сега знам другата година какво ще правя август / септември. :) Лютика 5 кг. червени чушки 1 буркан доматено пюре 1.ч.ч.олио 1/2 ч.ч захар 1/2 ч.ч оцет 6° сол на вкус Чесън Магданоз ( може и люти чушлета ) Чушките се пекат, белят се, махаме семките. Нарязват се на по- едри парчета. Заливат се с олиото и се оставят за 15 мин на котлона / огъня, през това време се обърква оцета и захарта и се добавя към чушките, вари се още 10мин . и се добавя доматеното пюре. Оставя се за още 15 мин. Накрая се слага чесъна и магданоза. Ако някой обича люто, може да сложи и люти чушлета. Стават около 6-7 малки бурканчета.

Домашно сладко от сини сливи: на 2 килограма сини сливи ( добре узрели и сладки ) се слага 1 кг захар. Ние купихме 10 кг сливи- бяха разкошни. На пазара в Нова Загора се намират наистина много вкусни плодове и зеленчуци. Сливите се разполовяват на половинки, костилките се махат и половинките се слагат със захарта за 1 нощ в дълбок съд. На сутринта слагам в голяма тенджера направо на огъня, докато се получи гъста консистенция, внимавайки да не загори. Огънят не трябва да е много силен, и се бърка от време на време, ако имате съд с незалепващо покритие ще е страхотно. Проверяваме сладкото за готовност, като сложим една капка в чинийка и тя не се разтича. След като изстине се слага в бурканчета и се стерилизира за 10-15 мин. Стана толкова сладко и вкусно, че изобщо не чакахме да дойде зимата, за да си хапнем. Още на следващата сутрин замина едно бурканче с палачинки :) :) :)

В моето детство, когато чуехме изречението "отиваме на село" го свързвахме с приключения, свобода, вкусни зеленчуци от градината на баба, още по- вкусни "селски манджички" и въобще с една идилия. Днес, като че ли думата "селянин" е синоним на нещо срамно, отживяло, лошо - така наричаме обикновено хора, които не харесваме тук в града. И това е огромна грешка, защото истинските селяни са чисти, работливи, приветливи и добри хора! На село в къщичките и дворовете ( където все още са останали хора ) е чисто, градините са красиви, и постоянно кипи някаква работа. Хората на село не четат етикети на безглутенови, нисковъглехидратни, био, еко храни. Първо, защото нямат време, второ - защото продуктите в градините им са си био. И точно това бе моята причина да бягам все по- често извън града. Живота с цялата му комерсиализация, всякакви 'модни' био, еко, засукани течения, модни ресторанти, дискотеки, барове, тагове в такива, снимки в социалните мрежи на на...